Утаено време", изложба на Йордан Кисьов в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна може да разгледате до 23 юни, припомня Moreto.net

Изложбата „Утаено време“ на художника Йордан Кисьов надхвърля спецификата на кавалетната живопис и в една концепция обединява тримерни живописни обекти с илюзорни такива. С геометриката на форми и обеми в стила на авангардизма той следва прийомите на супрематизъма на Казимир Малевич, чрез които се надхвърлят „заробващите граници“ на реалността, коментира куратора Пламена Димитрова-Рачева: Защитава идеята за чистото изкуство като си служи с „крайно икономични фигури, които създават лексиката на новия пластичен език“ – чистата плоскост, кръга, кръста. В стилизирането на натурата, довеждането и до пълна абстракция виждаме и влиянието от неопластицизма на Пит Мондриян, който изненадващо се смесва с елементите на ready-made, с провокацията на визии, характерни за Оп арта и се обединява от концептуално извличане на съдържание. Този авторов синтетизъм наподобява на скъп коктейл с вкус на постмодерн, подправен с артистичен усет към сензитивността на зрителя и провокиращ фантазията му.

Използването на отпаднали от употреба утилитарни материали, които заместват класическите носители на живописта - като утайка от кафе, кашони, палети, плоскости за строителство и лепила, излизането извън класическата технология на живописта остават артистично вградени в общото внушение на живопис с елементи на инсталация.

Художникът остава в синхрон с класическата концепция на изкуството, защото разчита на виталността, естетическият финес, емоционалната загадка и мъдрата ирония на образите.

За него същността на живописта не е в изкуството, което подражава на един обект чрез линии и багри, а в това да се даде пластично съзнание на нашия инстинкт. Защото няма нищо действително извън нас, както пишат Глез и Месанже за принципите на модерното изкуство. Така или иначе, в същността си изкуството му остава сътворено илюзорно пространство на един авторски свят, в който ние зрителите визуално навлизаме, за да преживеем нещо духовно и емоционално.



Сега изложбеното пространство на галерията е превърнато от художника в едно мащабно цяло, в магичен илюзорен Zen свят, в който квадратите излизат от пода, клубовете се телепортират през стената, от тях се излива вода, в която плуват перца на отлетели птици.

Като „Нимб“ почервенява небето в планетарната си орбита, а посоките очертават координатите на земното и небесното, материалното и духовното. Знаците бележат дните, и с тях осъзнатостта на целия процес на творението. Те са дискретно поставени от художника, за да бъдат открити от виждащите хора. Символите пространствено са в zoom, за да се подсили илюзорността им и мащаба им.

„Арката на славата“ виси свободно, някъде в пространството, но за да преминеш през нея, трябва да стъпиш на трамплин, за да отскочиш високо. От тектониката на земята се ражда звезда, но и пустота, а в душите и в изкуството времето ни се утаява и го има преди нас и след нас.

В утаеното време на Йордан Кисьов са напластени не само годините изкуство, там са и знаците, които бележат силата на неговия талант, отличаващ се с модерна сетивност и концептуална сложност. Името му е явление в историята на съвременното българско изкуство, а изкуството му утвърждава новата „неизбежност“ на модерността на визуалната ни култура още в самото начало на 80-те години на миналия век.“