В петък сутринта, 29 май, нашата звезда изстреля най-силното си изригване от октомври 2017 г., изригване, забелязано от наблюдаващата Обсерватория на слънчевата динамика (SDO) на НАСА.

Слънчевите изригвания са изблици на радиация, които тръгват от слънчевите петна, временни тъмни и сравнително хладни петна по слънчевата повърхност, които се отличават с много силни магнитни полета. Учените класифицират силните изригвания в три категории: C, M и X. Всеки клас е 10 пъти по-мощен от този под него; M изригванията са 10 пъти по-силни от C сигнали, но 10 пъти по-слаби от събитията от клас X.

Този скорошен взрив бе изригване от клас М, така че не е от най-мощните. И не е било насочено към Земята, така че няма шанс да презареди полярните сияния, които потенциално са свързани с изхвърлянето на коронална маса от слънчева плазма. Но избликът все пак може да бъде знак, че Слънцето навлиза в по-активна фаза от своята 11-годишен цикъл на активност, заявяват сътрудници на НАСА. Ако това е така, най-новият такъв цикъл, известен като Слънчев цикъл 24, може би вече е приключил.

Учените свързват началото на новите цикли със "слънчевия минимум" - времето, когато Слънцето образува най-малко слънчеви петна и има най-малко активност.

"Въпреки това са необходими най-малко шест месеца слънчеви наблюдения и броене на слънчеви петна, след минимума, за да е сигурно, че се случва", пишат специалистите на НАСА в актуализация, обявяваща откриването на изригвания от SDO.

"Тъй като този минимум се определя от най-малкия брой слънчеви петна в един цикъл, учените трябва да отчетат постоянно увеличаващ се брой на петната, преди да могат да определят кога точно е преминато дъното", добавят от НАСА. „Това означава, че слънчевият минимум е разпознаваем само пост фактум: Може да са нужни 6 до 12 месеца след факта, за да се потвърди кога наистина е преминал минимумът.“