Кризата с коронавируса влоши състоянието на хората със сърдечна недостатъчност. От Варна тръгна пилотен онлайн проект, в който специалисти търсят решения за тези пациенти, научи Moreto.net

Заради страха от зараза пациентите със сърдечна недостатъчност спряха да посещават своите лекари, имат повече оплаквания, чувстват се по-зле. Всеки ден или през ден в кабинетите ни идват точно такива пациенти.

Тези тревожни данни бяха споделени по време на онлайн среща, която обедини общопрактикуващи специалисти и специалисти-кардиолози по темата: „Пътят на пациента със сърдечна недостатъчност – проблеми и решения“.

Болните със сърдечна недостатъчност се диспансеризират при личен лекар или кардиолог. В Област Варна това са 6700 души, като по-голямата част от тях се проследяват при своите лични лекари. 90% от болните със сърдечна недостатъчност са над 60 години. Мъжете и жените са разпределени почти поравно – 3086 мъже срещу 3577 жени. През 2019 г. варненски болници отчитат 4660 случая на приети пациенти по повод Сърдечна недостатъчност.

Срещата е първа от пилотен проект на Института за здравно образование с подкрепата на Дружеството на кардиолозите в България. Целта е сърдечната недостатъчност да се позиционира като ключов здравен приоритет и да се търсят възможности и решения за подобряване достъпа на пациентите до нови технологии в лечението. Проектът включва серия от експертни срещи между общопрактикуващи лекари и специалисти кардиолози от доболничната и болничната помощ, които ще се провеждат онлайн в различни градове на страната. Предложенията ще бъдат обобщени и предоставени на Дружеството на кардиолозите в България, за предприемане на по-нататъшни действия.

Д-р Румен Йорданов, болничен кардиолог в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, посочи, че за последните три месеца смъртността от неглижирани сърдечно-съдови заболявания се е увеличила в сравнение със същия период на предходната година и това неминуемо се дължи на факта, че пациентите спряха да посещават своите лекари.

„В последните дни 80% от моите пациенти са пациентите с хронична сърдечна недостатъчност, с влошени оплаквания“, посочи и д-р Ирена Русинова, кардиолог с амбулаторна практика във Варна.

„Ако количеството информация за сърдечната недостатъчност в медиите бе дори само 1% от това, което чухме за коронавируса, това вече би било стъпка напред“, констатира д-р Динко Петров, общопрактикуващ лекар в ДКЦ - 4.

Да има амбулаторна процедура за отпимизиране на лечението на сърдечната недостатъчност, за да не се налага излишен прием в болница; да се разширят критериите на Здравната каса за включване на пациенти в нови терапии; личният лекар да има правото по-често да изпраща тези пациенти на високоспециализирани изследвания – напр. ехокардиография, бяха само част от предложенията на варненските медици за подобряване пътя на пациента със сърдечна недостатъчност.



Другите бяха свързани с обучението на пациента за неговото заболяване, за поставяне на конкретни задачи, така че той да се чувства ангажиран да следи състоянието си, както и включване на по-млади членове на семейството в този процес.

През летните месеци пациентите често спират или намаляват дозите, в които приемат предписаните им медикаменти, което води до влошаване на оплакванията на тези болни. Пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да се придържат към дадените препоръки за лечение и съвети относно начина на хранене и физическата активност. При появата на следните симптоми: кашлица, подуване на стъпалата, задух, намалена диуреза (по-малко отделена урина) трябва незабавно да се обърнат към своя лекар.

Информация за заболяването и данни за Област Варна

Негативното влияние на сърдечната недостатъчност върху отделния индивид и върху общественото здраве е съизмерима, а в някои случаи превишава това на онкологичните заболявания. Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Около 50% от пациентите със сърдечна недостатъчност умират до 5 години след поставяне на диагнозата. Основното предизвикателство, пред което са изправени институциите и лицата, отговорни за предоставянето на здравни грижи и определянето на политиката, е как да се удължат годините на живот в запазено здраве. Нужна е по-добра информираност на пациентите и техните близки за сърдечната недостатъчност и живота с нея. Инвестициите в нови здравни технологии, които доказано намаляват смъртността и удължават преживяемостта, водят до подобряване както на здравните, така и на демографските показатели в национален план.

За страната:

Близо 89 000 хоспитализации и 324 млн. лв. от бюджета на НЗОК – това са данните за лечението на сърдечната недостатъчност в болнични условия за миналата година. Данните са предоставени от НЗОК на Института за здравно образование и се отнасят за всички области на страната. Най-много хоспитализации са отчетени в болниците в София и Пловдив, а най-малко – в областите Добрич, Видин и Търговище.