28 май е Национален ден на парковете. Датата е определена през 1999 г. по решение на Министерството на околната среда и водите и се отбелязва с разнообразни инициативи на дирекциите на трите национални парка в България –„Централен Балкан”, „Рила” и „Пирин”. 11-те природни парка на България са: Беласица, Българка, Витоша, Врачански Балкан (природен парк), Златни пясъци, Персина, Сините камъни, Странджа, Рилски манастир, Русенски Лом и Шуменско плато.

Природен парк "Златни пясъци" е с площ от 13,2 кв.км и е вторият обявен парк( след Народен парк „Витоша“ обявен на 27.10.1934 г.) от 11-те природни паркове в страната. Намира се на 17 км североизточно от гр. Варна. Разположен е успоредно на морския бряг и обгражда едноименния курортен комплекс. Дължината на парка е 9,2 км, а средната ширина 1,2 км. Най-високият връх е Чиплак тепе – 269 м, а средната надморска височина е 110 м. На север парка граничи със с. Кранево, на запад със селскостопански земи, на изток с шосето Варна – Кранево, а на юг със земи от горския и селскостопански фонд. В границите на парка са включени преобладавщо отдели от ТП ДГС “Варна” и няколко отдела от ТП ДЛС “Балчик”.



Идеята за създаване на парк е документирана още през 1915 г. Но тя се превръща в реалност на 3 февруари 1943 година, когато с постановление на Министерство на земеделието и държавните имоти част от Държавната гора “Хачука” на площ от 2,4 кв. км е обявена за Народен парк Златни пясъци – вторият обявен в страната след Народен парк (днес природен парк) Витоша (1934 г.). Целта при създаването на парка е запазване и защита на ценни растителни и животински съобщества и характерни ландшафти.

Когато през 1943 г. е обявен НП Златни пясъци, никой не е предполагал, че именно там след 13 г. ще започне изграждането на един от най-големите ни морски курорти. Курортен комплекс Златни пясъци не само се разполага върху тогавашния народен парк, но и взема името му.

Природният парк е Защитена зона за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна.

Разнообразните микроусловия предлагат различни екологични ниши, които служат за местообитания на различни растителни и животински видове. Малките блата и влажни зони също разнообразяват условията, създавайки местообитания за влаголюбиви видове. В парка са установени и описани над 400 вида треви, храсти, дървета и др., което представлява близо 1/10 от флората на България. Повечето от тях са с природозащитна стойност и лечебни свойства. Дървестната растителност покрива 90% от площа на парка.

Под защита са 19 редки и застрашени от изчезване растителни вида (снежно кокиче, кавказка иглика, орхидеи и др.)



В ПП „Златни пясъци” растат много билки, част от които могат да се определят като редки лечебни растения - лудо биле, татул, градински чай, шипка, тинтява, мак, лютива мента, подбел, мечо грозде, иглика, глухарче, вълнест напръстник, пролетно котенце, полско котенце, кандилка, ракитник, черно френско грозде и др.



Защитени, застрашени от изчезване, включени в Чевената книга на България са снежното кокиче, кавказката иглика, обикновенна ефедра, недоразвит лимодорум, сибторпианова белоочица и др.

Преобладаващото участие на широколистна растителност и малкия процент открити площи имат определящо значение за видовото разнообразие на фауната в парка. Тук се срещат:

• 11 вида земноводни и 19 вида влечуги: дъждовник, обикновен тритон, жълтокоремна бумка, жаба дървесница, късокрак гущер, слепок, смок мишкар пепелянка;

• 27 вида дребни бозайници: таралеж, къртица, малка водна земеровка, див заек, катерица, обикновен хомяк, горска мишка;

• 14 вида едри бозайници: чакал, лисица, невестулка, енотовидно куче, невестулка, черен пор, степен пор, златка, бчлка, язовец, пъстър пор, дива котка, дива свиня, сърна, благориден елен;

• 122 вида птици;

• Прилепната фауна е представена от Малкия подковонос, Кафяво прилепче, Ръждив вечерняк, Пещерен дългокри, и защитения Дългоух нощник.