Транспортирането на астронавти с капсулата Dragon до МКС ще доближи Илон Мъск с една стъпка до заветната му цел – началото на колонизирането на Марс

Предприемачът и милиардер Илон Мъск се колебае в имиджа си на гениалност и лудост. Сега обаче неговата ракетна компания SpaceX е изправена пред най-важната си мисля.

Днешният ден (27 май) може да се окаже преломен момент в историята. Планираното по-късно днес изстрелване на капсула SpaceX Dragon на върха на ракетата Falcon 9 от нос Канаверал, Флорида, ще отбележи първия път, когато частен кораб извежда астронавти в околоземна орбита.

Мъск, космическият предприемач, милиардер и главен изпълнителен директор на производителя на електромобили Tesla Inc., основава компанията SpaceX през 2002 г. Ако неговото начинание успее - лошото време може да отложи изстрелването до събота - това ще бъде най-голямото постижение на неговото космическо дружество до момента, пише в коментар за Bloomberg Майкъл Стрейн.

Крайната цел на Мъск вече е ясна – да положи началото на нова епоха за човечеството – колонизацията на Марс.

Транспортирането

Транспортирането на двама астронавти до Международната космическа станция (МКС) предполага, че голямата амбиция на Мъск може да се окаже нещо повече от неосъществим блян.

При всички положения това ще бъде преломен момент в комерсиализацията на космическите пътувания. Настъпва време, в което космическият туризъм вече ще бъде достъпен. Ако SpaceX успее да докара астронавтите от Флорида до орбиталната станция, подобно нещо ще бъде възможно за всеки друг човек на Земята, който желае, например, да посети някой ресторант в околоземна орбита и да вечеря над атмосферата.

Край на зависимостта

Години наред САЩ ползват транспортните услуги на Русия при полетите до околоземна орбита, след като прекратиха своята програма за транспорт с космически совалки през 2011 г., изчислявайки, че за всеки полет със собствен транспорт НАСА харчи по около 450 млн. долара. След края на програмата Shuttle САЩ се обръщат към руските кораби „Съюз“, проектирани в средата на миналия век от Сергей Корольов.

За много американци премахването на зависимостта на САЩ от руската технология се възприема като възвръщане на старата гордост от времето на серията полети „Аполо“.

Преди половин век САЩ изпратиха астронавтите Нил Армстронг и Бъз Олдрин на Луната, отчасти с цел да вземат превес в космическата надпревара със Съветския съюз. В разгара на Студената война тази конкуренцията доведе до привличането на забележителни държавни ресурси към НАСА. В пика на надпреварата, в средата на 60-те години, САЩ изразходват по 7 долара на всеки 1000 долара от националния си бюджет именно за космическа дейност.

След като победиха Съветския съюз по отношение на стъпването на човешки крак на Луната, САЩ останаха без ясна цел и космическата им програма зацикли.

Сега обаче изстрелването на SpaceX ще отбележи прераждане на американската космическа индустрия.

Фокусът към частния сектор

През последните години САЩ постепенно изградиха нова връзка при космическите проучвания между правителството и частния сектор. През 2004 г., две години след като Мъск основава SpaceX, Вашингтон заключва, че бизнесът трябва да играе по-голяма роля от преди. „При решенията на НАСА предпочитаният избор за оперативни дейности трябва да бъде се основава на конкурентни договори с частни и нестопански организации“, посочват от Вашингтон.

През изминалото десетилетие се наблюдава истинска експлозия от частни инвестиции в космически разработки.

В проучване икономистът Матю Уейнзиръл посочва, че в периода 2010-2019 г. се забелязва значителен ръст на броя на компаниите, които изпращат товари до космоса, извършващи дистанционно наблюдение и такива, които извършват анализи на околоземната орбита и Слънчевата система. Увеличава се и интересът на частния сектор към колонизирането на Луната и Марс, изграждането на мрежа за космически туризъм и извличането на ресурси от астероиди и други космически обекти.

Сред тези компании Уейнзиръл посочва и SpaceX.

Инвестициите в космически стартъпи се увеличават до около 2,5 млрд. долара годишно през 2015-2016 г. от близо 500 млн. долара годишно през предходното десетилетие.

Глад за печалба

Транспортирането на астронавти до МКС от Dragon ще засили търговския интерес към космоса и ще стимулира пазарните сили, които вече действат. Необходимо е да се определи готовността на бизнеса да инвестира в космическа търговия, както и да се разпределят по най-разумния начин ресурсите и капиталът. Трябва да бъдат насърчавани иновациите, за да се постига напредък.

Ще са необходими инвеститори и предприемачи. Те ще търсят печалбата, обещана от космическата търговия, но ще трябва да приемат и големия риск, който крие това начинание. Ако Мъск успее днес, рискът, пред който са изправени, ще намалее.

Въпреки нуждата от по-голяма роля на частния сектор в космоса остава необходимостта от осигуряването на основни правила и структура от страна на правителствата.

Публичната политика в космическото пространство е едва в зародиш. Например космическите отломки в земната орбита могат да нанесат значителни щети на частната собственост. Трябва да се реши този проблем, например чрез възлагане на права на собственост или чрез облагане с данък.

Мрачният фон на това очаквано историческо постижение е пандемията от коронавирус, отнела стотици хиляди животи по света, опустошавайки икономиките, включително и тази на САЩ.

Полетът на SpaceX до МКС може да хвърли лъч светлина не само върху стремежа на САЩ да си върне космическата корона, но и върху надеждите на цялото човечество, че все пак предстоят по-добри времена. Космически времена.