„Пейзаж с лодки и рибари” на Бронка Гюрова е Картината на деня на Градската художествена галерия – Варна

Пейзаж с лодки и рибари, 1944, маслени бои, платно, 45х55 см, инв. № 1029

Репродукция Александър Николов



В поредицата „Картината на деня“ днес Градската художествена галерия – Варна среща почитателите на изкуството с Бронка Гюрова (1910-1995) - една художничка, която където и да се намира по света, продължава да рисува в сърцето си България и бреговете на родното Черно море. Животът й е поделен между България и Аржентина, но творчеството й винаги запазва като персонален носталгичен печат чистотата на природата на напуснатата през 50-те години на ХХ век родина. Въздушна романтика, непреднамереност и почит към неусложнената красота на естеството носят нейните пейзажи, които продължават да хвърлят емоционален мост към България до края на живота й. „Живописта на Бронка Гюрова е съвременна в най-трайния смисъл на понятието – пише за художничката Светлин Русев, - преди всичко като трайно човешко преживяване на природата, постигнато със сигурен и сочен живописен език, изграждащ картината като една цялостно завършена емоционална среда - обикновена и делнична в сюжетния си вид и лична, неповторима и светла като духовно излъчване на живописната материя.“



Картината представя уредникът в Галерията Доротея Павлова:



Историята на българското изобразително изкуство на XX в. би била непълна, ако в нея отсъства разказ за изкуството и живота на художничката Бронка Гюрова (1910-1995). През 2018 г. Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна представи нейна изложба - живопис и рисунки, точно 75 години след самостоятелната й изложба във Варна през 1943 г. В експозицията бяха включени произведения от фондовете на галериите във Варна и Добрич, СГХГ, Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ - Варна, както и от семейната колекция на фамилия Алшех.



„Израснала съм във Варна. Обичам този град и го смятам за второ родно място“, пише художничката в своята автобиография. През 40-те години на ХХ в. Бронка Гюрова е член на Дружеството на варненските художници и се представя в годишни художествени изложби.

На откриването на изложбата в Градската художествена галерия във Варна присъстваха Деяна Алшех (дъщеря на художниците Бронка Гюрова и Елиезер Алшех), нейният съпруг и синът й – Алехo Магaриньос. Г-жа Алшех направи ценно дарение на галерията – живописната картина „Пейзаж с лодки и рибари“ от Бронка Гюрова.



Произведението носи кавалетен характер и е датирано 1944 г. Конструирано е в класическа трипланова композиция с една убежна точка, което създава нагледна обозримост на пейзажа, подсилена от симетричната композиционна организация. Ритъмът се задава от двете редици дървета и зидове, разположени успоредно. В средата между тях е изобразен път. Той е предаден в сиво-син колорит, със сигурна и овладяна мазка. Пътят е често срещан изобразителен мотив в изкуството на Бронка Гюрова. Понякога той е разработен като криволичеща пътека, като диагонална бразда, като завой или права улица.

В картината „Пейзаж с лодки и рибари” на зрителя е предоставена висока фронтална гледна точка. От нея погледът първо се спуска по наклонената равнина на пътя, после се спира на човешката фигура, която осъществява прехода с втория план. Тук колоритът изсветлява, за да предаде фактурата на пясъка, и продължава към групата рибари и лодки, композирани в центъра. Вертикалите, които мачтите на лодките извисяват, кореспондират с вертикалите от стволовете на дърветата. Наличието в композицията на ясно заявени вертикални структури, които да маркират другата пространствена равнина, също е често срещан конструктивен похват в ранното творчество на Бронка Гюрова.

Морето е предадено със цвят на син церулеум – наситено, ярко и звучно. Зеленото в короните на дърветата подсказва за времето на късна пролет или ранно лято. Прозирният въздух прави възможно четливото изобразяване на отсрещния планински хълм. Зелените и сините му колоритни стойности кореспондират с цветните петна от разлистените корони. Резултатът е композиционна устойчивост и вътрешна монолитност.

Бронка Гюрова избира светлина, при която съзнателно се отказва от затъмнението на сенките, които се проектират. За постигане на синтез между фигури и пространство авторката използва контури.

Защо Бронка Гюрова, независимо че си служи с възможностите на класическата перспектива и репрезентира пейзажа, отхвърля вграждане на формите чрез светлосенки? Мисля, че отговорът е: за да еманципира живописта от натурата, да разграничи пластичния образ от реалния обект и така да внуши представата, че изкуство е автономност на естетическия изказ и картината е индивидуално преживяване на погледа.



Бронка Гюрова е родена на 1 януари 1910 г. в Шумен. В ранното й детство семейството се мести във Варна, където притежава малка фабрика за производство на бои и тебешири. Завършва средно образование в Държавната девическа гимназия „Мария Луиза“ във Варна. От това време датира интересът й към изобразителното изкуство. Насърчена от своя баща, кандидатства в Държавната художествената академия в София.

1932 г. - дипломира се в Държавната художествена академия, специалност „Живопис“ в ателието на проф. Димитър Гюдженов.

1937 г. - специализира „Илюстрация“ при проф. Минне в Брюксел, Белгия. Приета е за член на Дружеството на новите художници.

1943 г. - месец февруари представя първата си самостоятелна изложба в София, в зала „България”, открита със слово на Константин Константинов. През месец май същата година представя самостоятелна изложба във Варна, открита със слово на проф. Янаки Арнаудов.

1947 г. - омъжва се за художника Елиезер Алшех.

В периода 1933 – 1949 г. Бронка Гюрова представя изкуството си в изложбите на Дружеството на новите художници и Дружеството на жените художнички, като демонстрира предпочитание към жанровете на портрета, градския и извънградския пейзаж.

1951 г. - Бронка Гюрова, Елиезер Алшех и тяхната дъщеря Деяна Алшех напускат България. Художниците са обявени от официалната критика за „формалисти”, поради което им е отнета възможността за работа и реализиация в България.

1952 г. - установяват се в Буенос Айрес, Аржентина. Художничката работи в областта на декоративно-приложното изкуство – дизайн на текстил.

1955 г. - представя самостоятелна изложба в галерия „Muller” – Буенос Айрес, Аржентина.

В периода 1967-1995 г. художничката многократно се завръща в България.

1980 г. - по покана на Съюза на българските художници представя изложба с ретроспективен характер в галерията на бул. „Руски” 6.

Умира на 5 юни 1995 г. в Буенос Айрес, Аржентина.