Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна откри днес артистичния сезон в края на извънредното положение с живо присъствие на творци и почитатели, научи Moreto.net. Те се събраха пред Галерията и така „отвориха“ ново изложбено пространство под небето – зала „Оградата“. Всички бяха дошли с маски, но това ни най-малко не попречи на общуването на зажаднялата за творчески контакти артистична общност на морския град.

Директорът на Варненската галерия, изкуствоведът Пламена Рачева, откри новия сезон, като представи изложбата и с радост съобщи, че Галерията отново става достъпна за посетители. „Крайно време е да свалим маската от изкуството – каза тя. - Важно е изкуството да бъде видимо, затова след представянето на оградата, оригиналите от паната ще бъдат подредени в залите на галерията в една изложба със скулптурните портрети.“ Маските ще останат в музея като артефакти за едно драматично историческо събитие, което промени света през 2020 година.

Изложбата е по идея на Пламена Рачева, Нина Локмаджиева и Димитър Трайчев в подкрепа на борбата с COVID-19 и представя общо 24 художника. В основата са предпазни маски срещу корона вируса, върху които рисуваха варненските художници Васил Василев, Велина Гребенска, Владимир Иванов, Димитър Трайчев, Калия Йорданова, Маргарита Войнова, Мария Зафиркова, Мария Чакърова, Пламен Аврамов, Пламен Монев, Сезар Пиментел, Стела Кенфилд, Тодор Игнатов.

В проекта са представени и скулптури от фонда на ГХГ – Варна с автори Альоша Кафеджийски, Васка Емануилова, Емил Попов, Жечо Арнаудов, Иван Фунев, Кирил Тодоров, Кирил Шиваров, Мария Начева, Петр Йедличка, Пламен Аврамов и Цена Балтаджиева.

13-те варненски художника, които приеха с ентусиазъм идеята на Галерията не пропуснаха да споделят и свои мисли за маските, заразата, изкуството и изпитанията на духа. Но това не е всичко. Маските на варненските артисти са представени като голямоформатни пана, експонирани по оградата на Галерията. Автор на графичния дизайн е емблематичният варненски художник Димитър Трайчев. Арт маски са заснети върху лицата на скулптури от фонда на галерията, работа на български класици и съвременници. Така музей и живо изкуство се срещат в този артистичен микс, който предизвиква всеки, преминаващ по улица „Любен Каравелов“, да се замисли за маската, която носи.

Кураторското послание на Пламена Димитрова-Рачева:

ИЗКУСТВО ЗАД МАСКА

Ние сме тук, зад оградата, в музея. Работим без посетители в сградата и сме сами с изкуството. Заедно с него сме в състояние на извънредно положение заради COVID-19, невидимия вирус. Маската, която трябва да ни предпази от него, е не само на лицата ни. Тя е между нас, изкуството и публиката, която няма достъп до музея. Живи хора и експонати сме поставени в една обща изолация и нямаме възможност да бъдем в едно музейно пространство, за да общуваме с изкуството духовно и естетически.

Затворени музеи със затворено изкуство по цял свят. Това е стоп кадър, това е ситуация, непозната в историята ни и белязала времето ни с последиците от една световна пандемия. Ще я запомним като повратен исторически момент за човечеството с насадения страх за живота ни и със заплахата за сигурността в него.

Лицето, поставено зад маска, при контакт визуално отнема от визията и от израза на човека. Същото става и ако поставим маска на произведението на изкуството, защото то моментално губи въздействието на скулптурния си образ. Така е и с хората. Ако нашите очи са прозорец към душите ни и ги затворим, ние губим пълен контакт с околния свят и оставаме в затвора на собствената си същност. Ако музеят е храм на изкуството, метафорично храм на музите – хилядолетни вдъхновителки за изкуство, то това е мястото за духовно общение, което никога не бива да бъде затворено за хората, които обичат изкуството, така както и религиозните храмове остават винаги достъпни за вярващите.

Маската, нарисувана по време на пандемията от художника, затворен в своето ателие, е епизод от самотната му творческа работа, но сега по времето на ограничена свобода, по времето на пандемия, това е по-различно. Тази маска е знак, печат, който никога не е бил поставян на изкуството, защото сега то е в изолация и физическа недостъпност. Това, което се случва сега, е за първи път.

Творците ни гледат с духовните си очи и ни питат Кой съм аз? Казват ни – погледнете в себе си, погледнете в душите на хората около вас и потърсете надеждата, имайте вярата, че животът продължава и за хората, и за изкуството, без което те не могат.

Сега оградата на музея и улицата са нашето изложбено пространство, за да сме с хората и да ги подкрепим в тяхната жажда за изкуство. Вярваме в това, защото светлината в живота идва от духа, от изстраданата хармония и от истината, с която трябва да живеем, за да бъдем свободни.