В края на март месец стана ясно, че българското правителство ще сключи договори за доставка на лични предпазни средства и медицинска апаратура с Китайската национална фармацевтична корпорация за външна търговия. С решение на Министерски съвет от 27 март 2020, със средства, предоставени по Оперативна програма „Региони в растеж“, Министерството на здравеопазването се упълномощава да закупи 1 176 770 броя предпазни маски на стойност 1 412 124 евро и 50 респираторни апарата на стойност 1 500 000 евро. На 30 март Министерски съвет обяви втора поръчка към Китайската национална фармацевтична корпорация за външна търговия за закупуване на 1 000 000 медицински маски на цена 1 670 000 евро.

„Като експертна гражданска организация, смятаме, че доверието на гражданите в институциите и в адекватността на управленските решения и мерки е от ключово значение за успеха на усилията за овладяването на пандемията с COVID-19“ каза Бойко Станкушев, директор на Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ). „Въпреки извънредното положение и кризисната ситуация, гражданите имат право да са информирани за всички важни аспекти от взиманите управленски решения.“

Съобщенията на Министерски съвет за двете поръчки не разкриват детайли за параметрите на сделките и за спецификациите на поръчаните предпазни средства и медицинска апаратура. По-конкретно, не става ясно дали поръчаните маски са хирургически или маски по стандарт N95 или сходен, които предоставят по-висока защита и се търгуват на много по-високи цени на международния пазар.

Вносът на медицински средства от Китай се случва след като в продължение на месец правителството публично изразяваше позиция, че българската индустрия има капацитета да осигурява качествено медицинско оборудване на многократно по-ниски цени от вносното. Така например, на 11 март 2020 премиерът Бойко Борисов и министърът на здравеопазването Кирил Ананиев обявиха, че предложените мостри от български фирми за производство на защитни облекла са покрили всички изисквания и производството започва. Здравният министър съобщи, че са поръчани 70 000 предпазни облекла и още толкова маски, като те ще бъдат предназначени за медицинския персонал, който се грижи за заразени с COVID 19.

Малко по-късно стана ясно, че трите големи български завода, които ще работят за задоволяване нуждите на страната от защитно облекло, платове и маски са "Интендантско обслужване" и "Мак" в Габрово и "Аполо" във Враца. На 31 март 2020 г-н Ананиев съобщи, че вече има поне десет български производители, които „усилено произвеждат маски с изключително добро качество и на много по-ниски цени от тези, които са вкарвани отвън.“ На 3 април 2020 премиерът обяви, че фирма "Арексим" в Смолян ще започне производство на висок клас защитни очила и шлемове, които да се използват от медицинския персонал за лечение на заразени с COVID 19. Съгласно публикуваната от премиера информация, смолянската фирма има капацитет за производство на до 200 000 броя месечно висок клас защитни очила и шлемове. На 4 април 2020 г-н Борисов заяви, че българските производители имат капацитет да произвеждат около 1 милион медицински маски седмично и могат да участват в обща поръчка за задоволяване на нуждите на страните от Европейския съюз.

До момента няма изнесена информация за договорните отношения между държавата и четирите български фирми – производители на защитно облекло. Не е известно какви държавни поръчки са им възложени, при какви параметри на изпълнение и при какви цени.

Липсата на достатъчно информация в тези конкретни случаи на внос и вътрешно производство на предпазни средства, както и евентуалното противоречие на решението за внос на маски с по-ранни позиции на правителството за вътрешното им производство, подкопават доверието на обществеността в ефективността и законосъобразността на действията на институциите. Смятаме, че общественият интерес изисква гражданите да разполагат с максимално детайлна информация по случая, а изразходването на публични средства за справяне с безпрецедентната ситуация, създадена от разпространението на COVID-19 да става при пълна прозрачност.

Във връзка с това, АКФ отправи заявление до Министерство на здравеопазването по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) с молба да ни бъдат предоставени копия от сключените договори с Китайската национална фармацевтична корпорация за външна търговия, както и договорите с български производители на лични предпазни средства. Вярваме, че получената публична информация ще повиши прозрачността на сключваните от правителството международни и вътрешни договори, свързани с пандемията от корона вирус.

„Тази информация е условие за участие в дискусии по теми от особено значим обществен интерес, а предоставянето й ще спомогне за преодоляването на разпространението на недостоверна информация и ще разсее догадките за параметрите на договорите,“ каза г-н Станкушев.

Отправяме заявлението за информация по ЗДОИ, след като преди седмица изпратихме по електронна поща запитване до Министерство на здравеопазването. Тогава зададохме следните въпроси, на които все още не сме получили отговор:

Какъв тип маски са поръчани на Китайската национална фармацевтична корпорация за външна търговия - за еднократна, многократна употреба, с филтър или без филтър? От какъв материал са изработени поръчаните маски?

В какъв срок се очаква да бъдат доставени медицинските изделия, предмет на договора с Китайската национална фармацевтична корпорация?

Какво е количеството маски и каква е крайната цена, която е договорена? На какво се дължи разликата в цените на двете цитирани поръчки, договорени с Китайската национална фармацевтична корпорация? Водени ли са преговори за договаряне на по-ниска сума и как се е стигнало до посочването на тази конкретна цена?

Водени ли са разговори за изработка и доставка на медицинските маски, предмет на посочения договор, с български производители? Ако да, каква цени и условия са предложили българските производители за 1 брой маска, какъв е бил нейният вид, материалът за изработка, както и срокът за изпълнение на евентуалната поръчка?

АКФ ще продължи да следи развитието на темата и заявява готовността си да осигури пълен граждански мониторинг на действията на институциите в условия на извънредно положение.