Белгийският премиер Софи Вилмес вчера обяви удължаването на мерките срещу разпространението на коронавируса с поне две седмици до 19 април. Сред тях е най-вече принудителното задържане на възможно най-голям процент от хора по домовете им. Към петък 7 284 души в Белгия са с положителен тест за коронавирус. Около 490 души са хоспитализирани през последните 24 часа, а броя на смъртните случаи е 289. Каква е ситуацията в Белгия, как хората се справят с пандемията, как живее българската общност и как поддържат връзка помежду си в условията на карантина, това попита военният ни представител във Военния комитет на НАТО в Брюксел вицеадмирал Митко Петев Даниела Стойнова:

Брюксел в момента е това което е всяка европейска столица. Мерките които са свързани с карантината са в сила. Разчита се основно на дистанционната работа. Всичко което не е свързано с жизненоважни и належащи нужди на населението е затворено. Освен това работата на много от международните организации със седалище в Брюксел е намалена, включително и в НАТО, но същевременно е гарантирана непрекъснатостта на цикъла.

Ходите ли физически на работа?

В момента около 30 на сто от хората се намират на работните си места. Останалата част работи дистанционно, тъй като има значителни дейности които могат да се оптимизират и да се извършват по електронен път.

Белгия ЕС

Образованието в България бързо превключи на дистанционно обучение, възможно ли е управлението на отбраната и националната сигурност да стане такова?

Само по себе си вече се прилагат тези технологии. Не случайно първото място където те намират приложение са именно военното дело, така че, може да кажем, независимо от обстоятелствата може да кажем, че това е факт. Но винаги трябва да имаме предвид, че човекът е центъра на всяка една организация, била тя за сигурност, била тя с обществена функция. Не трябва да забравяме, че за да могат и да бъдат впрегнати тези технологии да работят, трябва да има добре обучени хора, с интелект, познания и съответното образование.

Вие сте деен човек, вашата съпруга също. Как протича вашето ежедневие, с какво се забавлявате, следите ли новините в България и Варна?

Като че ли тези дни на карантина доведоха до духовно израстване на хората, тъй като те успяха да се фокусират повече върху себе си, върху своите нужди, как фактически да използват интернет и технологиите с които разполагаме, за да задоволят своите културни нужди. Така например виртуалните разходки в музеите, посещаване на места на които бихме желали да бъдем станаха мода. Да си заедно със семейството пък е нещо което е незаменимо. Така че всяка минута прекарана с моята съпруга и двамата ми сина които са с нас е безценно. Както казват израелците, във всяка криза се раждат и възможности. От нас зависи дали ще може да ги използваме.

Голяма ли е българската общност в Брюксел, чувате ли се с нашите сънародници там, имате ли познати и какво споделят те?

Значителна е българската общност тук, защото голяма част от тях работят както в европейските институции така и в постоянното ни представителство в ЕС, делегацията в НАТО. Нещо повече, имаме също хора които работят в Supreme Headquarters Allied Powers Europe, край Монс, стратегическото командване по операциите. Слава богу към момента те се чувстват добре. Всеки поддържа ритъма на работа която се изисква от него, за да могат такива организации като ЕС и НАТО да продължат да функционират в нормален режим. Системата за сигурност 24 часа, седем дни в седмицата трябва да работи и да е готова да реагира на всякакви предизвикателства, включително и тези които в момента изпитваме.

Имате ли чувство, че Белгия е достатъчно подготвена. Ние сме в началото на епидемията, те са по напред и дойде едно много неутешително послание от белгия, че възрастните хора с много хронични заболявания няма да бъдат обгрижвани в достатъчна степен.

Не е казано точно, че възрастните хора няма да бъдат обгрижвани, но това което прави впечатление в България, че мерките които са взети са изключително адекватни. С право може да кажем, че изпреварихме с поне две седмици действията които бяха взети срещу коронавируса по други места. България стои доста добре на фона на действията които се взимат от останалите европейски държави. Белгия полага големи усилия. Да не забравяме, че само в Брюксел имаме над 60 хиляди хора които са с дипломатически статут, така че тежестта върху страната домакин е значителен. Има и други държави които изпитват натоварване върху своята здравна система, каквито са Италия, Франция, Германия, Испания.

Има ли вечерен час?

Вечерен час няма, но мога да ви кажа, че не се налага, тъй като дори без вечерен час улиците са пусти. Белгийската полиция обикаля улиците. Съветват тези които са излезли неподходящо или се събират на групички, да се прибират по домовете си. Много стриктно и без много ропот се изпълняват тези предписания.

Вие сте военен, обучаван сте да разпознавате противниците си. Всъщност най- страшното в момента имаме невидима заплаха и никой не знае къде и кога ще се зарази. Както казва една колежка, когато отивам на работа все едно съм пушечно месо. Как се справят военните в тази ситуация, на невидим противник?

Така е, в много ситуации трябва да свикнем, че традиционния подход към сигурността, с използване на танкове, въоръжение, техника, няма да даде отговор. Но за сметка на това, всички тези стратегии които са разработени, например в областта на военното дело и отбраната са приложими, макар и по друг начин в борбата срещу такива нетрадиционни ни несиметрични заплахи каквато е една пандемия например.

Така наречената ешалонирана отбрана донесе значителен успех в опазване на здравето на хората работещи в главната квартира на НАТО, като тя се състои първо в изграждане на външен периметър около самата сграда, ако приемем, че е нещо което трябва да отбраняваме. Това не означава, че се издигат огради и препятствия, а се намаляват до минимум хората които могат да работят в самата квартира и да работят дистанционно. Следващият ешалон е проверка на хората които идват на работа с термоскенер, за да се отделят тези които евентуално имат някакви симптоми. Следващият ешалон съответно е личната хигиена и на следващо място, се оказва, че най- големия приятел и съюзник в борбата ни срещу КОВИД-19 е социалната дистанция.

Какво най- много ви липсва от Варна?

Най вече самия град, морето. Няма как след като човек е отдал живота си, родил се и израснал край морето да не му липсва. Сутрешният бриз, това е нещото което с жажда винаги получавам когато се върна във Варна. Но като че ли най- много ми липсват хората с които съм общувал, моите приятели, роднини. Но Варна си е там, Варна си остава нашата красавица, рано или късно ще се върна.