Събитие. Така определи появата на архива на Пейо Яворов доц. Милкана Бошнакова, историк и архивист, пред БНТ. Според доц. Бошнакова това събитие е изключително не само за изследователите на Яворов, но и за целия български народ.

Тя обясни, че колекционерът Христо Павлов поискал мнението ѝ за произведенията и документите през пролетта на 2019 г. Документите, които по думите на Павлов са намерени в кофите за боклук, са общо 21, сред които писмо до Тодор Александров, три стихотворения и разписки.

Доц. Бошнакова определи като значимо и важно писмото до революционера Тодор Александров, открито в подпечатан плик

По думите ѝ то е ценно заради позицията на несъгласие, която Яворов заявява във връзка с т.нар. акция „Кръстилката“ или „Кръстилията“, обвързана с насилственото покръстване на българи мохамедани в Родопите.

Намереният архив съдържа общо 4 писма, 4 разписки, 3 стихотворения и 9 требвания - документи, с които Яворов разрешава напускане на неговата чета на част от четниците, обяснява доц. Бошнакова. В колекцията се намира и отрязък от турското знаме, което се е веело в Неврокоп, разсечено лично от Яворов, когато начело на четата си завзема града през 1912 г.

Изследвани са почеркът, хартията, подписът на Яворов. Всичко води до категоричен извод: документите са истински. Предстои да бъдат обработени в лаборатория, за да бъдат запазени.

Едно от стихотворенията е посветено на битката при Ножа - най-тежкото сражение след Илинденско-преображенското въстание и е придружено с писмо до войводата Таньо Николов.

Новооткритите документи са публикувани в книгата „Непознатият Яворов“ на издателство „Персей“, която излиза днес в книжарниците. Представянето ѝ ще бъде на 13 януари в Чирпан по време на тридневните чествания на Яворов.

Доц. Бошнакова цитира части от намерените стихотворения:

На незнайний герой

И паднах сякаш поразен от гръм –

зарових плачещо лице в земята

и чух със сетни сили чуден звън –

звънът на бойната тръба и на войната…

И тук ще стана бучка пръст,

но пак ще съм във теб, Родино,

дори и да не турят кръст,

ти, майко, пак ще помниш мойто име.

Брат за брата

Немея аз във смъртен страх.

Един въпрос гори душата

В достойнство ли живот живях

и бях ли брат за брата.

Не е ли таз земя една,

в която свойте близки ще изпратя

и като майчица една

тя ще ни прегърне като братя.