Слушали сме за мисията „Аполо 11” и нейните главни герои в лицето на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин толкова много.

Колко обаче знаем за хилядите хора, които стоят зад успешното изпълнение на всички космически мисии?

Със сигурност не достатъчно.

Днес ще ви разкажем историята на Джоан Морган – единствената жена инженер, която присъства в контролната зала в Кейп Канаверал, Флорида, отговаряща за изстрелването на мисията „Аполо 11” преди прехвърлянето ѝ към центъра в Хюстън, Тексас.

Джоан решава да рискува, впускайки се в един свят, доминиран от мъжете. И, разбира се, плаща цената на този риск скъпо.

По време на първия ѝ работен ден ръководителят на екипа събира всички служители с изключение на нея, притеснен от това как ще я приемат и се опитва да ги убеди да я третират като равностоен колега.

Вследствие на това получава следния въпрос: „Можем ли поне да я помолим да ни направи по едно кафе?”.

Отговорът е повече от ясен: „Не! Не можеш да молиш един инженер да ти прави кафе”.

В един кръг от учени и инженери, всички с високи научни степени и постижения, Джоан работи трудно и ѝ се налага да се справя всеки ден със сексистки коментари и мъже, които непрестанно подценяват качествата ѝ.

Подхвърляния от типа на „поне можеше да си сложиш червило” и работата в сграда само с мъжки тоалетни е една малка част от това, което Джоан понася ежедневно.

Организаторите трудно приемат идеята Джоан да присъства в контролната зала на изстрелването на „Аполо 11”. Сама жена в зала пълна с мъже. На всичкото отгоре, милионната телевизионна публика щяла да бъде свидетел на това…

Най-тежките предизвикателства, с които се сблъсква на професионално ниво, със сигурност са несбъднатите повишения, които губи за сметка на колегите си от мъжки пол.

Нестихващата ѝ жажда за знания и наука обаче не ѝ позволяват да се откаже.

„В кръвта ми тече ракетно гориво”, споделя тя в много интервюта и гордо заявява, че от малка науката ѝ е била много по-интересна от играта с кукли.

Участието в изстрелването на мисията „Аполо 11” я кара да се почувства ценна, може би за пръв път в кариерата си.

Работи в НАСА повече от 40г., а последната мисия, в чието изпълнение участва, е тази, която изпраща първите марсоходи.

Когато Джоан за пръв път вижда снимката от контролния център, на която тя е единствената присъстваща жена, тя прави един коментар, който показва колко здраво стъпила на земята е тя: „Надявам се повече подобни случайни снимки да не се случват”.

На днешния ден преди 50г. Нийл Армстронг става първия човек, стъпил на Луната. Събитие, което олицетворява напредъка на цялата раса. Събитие, което радва всички. Събитие, което обезличава и обезсмисля всички граници, които си поставяме помежду си.

Защото в крайна сметка ние сме едно, независимо от пол, цвят на кожата, език, който говорим, бог, в който вярваме или не вярваме.

В космоса тези различия нямат никаква стойност.