За рискове, свързани с кредитирането у нас, предупреждава Българската народна банка в бюлетина си "Банките в България" за третото тримесечие на 2018 г., публикуван вчера.

Делът на кредитите и авансите в общата структура на активите се е повишил от 61.5% на 62.6% през тримесечието при общи активи на банковата система към края на септември 103.2 млрд. лева. Брутният кредитен портфейл на банковата система се е увеличил със 1.4 милиарда лева (2.4%) до 60.3 млрд. лв. Кредитите за домакинствата са нараснали с с 375 млн. лв., за нефинансови предприятия - с 537 млн. лв., за други финансови предприятия - с 414 млн. лв. и вземанията от сектор „държавно управление“ - с 97 млн. лв.

Бързото нарастване на кредита може да създаде циклични рискове, които да се проявят при бъдещо покачване на лихвите или отслабване на икономическата активност, предупреждава БНБ. Това може да доведе до затруднения на кредитополучателите да обслужват кредитите си.

Рискове

Лихвите в България може да тръгнат нагоре например при затягане на монетарните условия в еврозоната. Хората с кредити в заварено положение не могат да очакват лихвите им да останат същите, защото в общия случай договорите предвиждат промяна на лихвите в зависимост от пазарните условия. Фиксираният лихвен процент пък важи за по-малко от 1 г. в 97% от договорите за кредит през последните 10 г.

Други рискове за икономическия растеж в ЕС, които могат да се отразят на България, поставят: търговската политика на САЩ, несигурността относно икономическите аспекти на оттеглянето на Великобритания от ЕС; несигурността около политическата ситуация и състоянието на публичните финанси в Италия.

Негативно влияние върху финансовото състояние на кредитополучателите би оказало навлизане на икономическия цикъл в низходящата му фаза, каквото ще настъпи в рамките на матуритета на кредитите с по-дълга срочност, главно жилищните, посочват от БНБ.

От банката посочват като риск и течащите преглед на качеството на активите и стрес тестове, които са част от процедурата за влизане на България в Банковия съюз на ЕС и валутния механизъм ERM II. Te ще обхванат трите най-големи банки по активи (Уникредит Булбанк, ДСК и ОББ) и най-големите с местна собственост (ПИБ, ЦКБ и Инвестбанк), като резултатите се очакват през юли. Ето какво посочват от БНБ в тази връзка:

"Наред със споменатите възможни промени в нагласите на банките спрямо настоящите и потенциалните им клиенти предстоящите преглед на качеството на активите и стрес тест биха могли да повлияят върху поведението на пазарните участници, включително и в зависимост от начина, по който се интерпретират резултатите за участващите кредитни институции".

Необслужвани кредити

През третото тримесечие на 2018 г. делът на необслужваните кредити в банките е над средното ниво за ЕС, като "при някои кредитни институции високите му стойности са съчетани и с по-ниско от средното за системата покритие с обезценка", предупреждава БНБ.

Все пак размерът на брутните необслужвани кредити и аванси на ниво банкова система е намалял до 7.4 млрд. лв. за тримесечието. В края на септември делът им е понижен с 0.6 пр. п. до 8.5%. Нетният размер на необслужваните кредити и аванси е спаднал до 3.4 млрд. лв. (4.1% от нетните кредити и аванси).

Към края на септември 2018 г. капиталът, превишаващ регулаторното изискване от 8% и определените капиталови буфери, покрива изцяло размера на нетните необслужвани кредити в банковата система (остатъчния кредитен риск).

За да се предпазят от възможните последствия при реализирането на рисковете пред системата, банките да прилагат кредитни стандарти, които отчитат не само текущото, но и бъдещото финансово състояние на потенциалните кредитополучатели и да не занижават стандартите под натиска на конкуренцията, съветват от БНБ. И да не пренебрегват склонността на значителна част от потенциалните кредитополучатели да надценяват капацитета си за поемане на дълг.

От БНБ подчертават, че сега капиталовата и ликвидната позиция на банковата система като цяло са достатъчно силни, за да позволят абсорбирането на евентуална бъдеща реализация на кредитен, пазарен и ликвиден риск. Но продължителното увеличаване на дела на високорисковите активи и по-ниската ликвидност.

Продължително увеличаване на дела на активите с по-висока степен на риск и по-ниска ликвидност обаче би могло да отслаби устойчивостта на банковия сектор спрямо материализация на рисковете. Освен това, макар на ниво система кредитните институции да разполагат с капитал над изискваните равнища, капиталовият излишък е неравномерно разпределен в рамките на банковия сектор. От тази гледна точка съхраняването и допълнителното укрепване на капиталовата позиция би увеличило устойчивостта на кредитните институции към бъдеща реализация на рисковете.