През 1968 година, когато Александър Дубчек е избран за генерален секретар на на Чехословашката комунистическа партия, той започва поредица от реформи в Чехословакия. Те са известни като „социализъм с човешко лице“. Тези реформи срещата широката поддръжка на цялото общество там. Това обаче кара СССР да го приеме като заплаха за съществуването на целия Източен блок и се осъществява една абсурдна военна операция-инвазия и окупация. В Чехословакия влизат войските на пет държави от организацията на Варшавския договор. Освен на на Съветския съюз това са войските на Полша, Унгария, ГДР и България. Операцията, която се провежда, се нарича „Дунав“.
От България участват два полка на сухопътните войски и един танков батальон. 12-ти мотострелкови полк е базиран в Елхово, а 22-ри мотострелкови полк се е намирал в Харманли. Всички наши над 2000 военнослужещи до последно не са знаели какво се случва и къде отиват. Първоначално стигат до Одеса в Украйна с кораби като смятат, че са пратени на военно обучение. Отиват тогавашните редовни военнослужещи от набори 1947 и 1948 година. Навлизат под общосъюзно съветско командване. Самата заповед от българска страна е подписана от военния министър Добри Джуров и началника на Генералния щаб Атанас Семерджиев.
Двата полка се движат по различен маршрут. 12-ти полк пресича границата при село Михалковце и достига до Банска Бистрица, където е локализиран и охранява. 22-ри полк е директно изпратен на летище Рузине, което сега се намира в Прага. Българските войски се разполагат по поляните около аеропорта с цел да го охраняват.
Твърди се, че по време на събитията през август 1968 година не е трябвало да има стрелба, но не се получава точно така. Чехословашките граждани са предупредени да не употребяват никаква сила и оръжие, но при създалата се ситуация опитват да се защитят и да изгонят танковете. Разкзва се, че е имало стрелба от страна на окупационните войски. Има ранени, има и убити. От българска страна официално жертвата е една. Редник, който загива не при бойни действия, а при битов инцидент.
След завръщането на военните у нас през октомври 1968 са им раздадени грамоти. Изданията на вестниците на 21 август се забавят с няколко часа, за да могат да отразят случващото се.
Във фонда на Регионалния исторически музей няма никакви материали, свързани със събитията от онова време. Единствено в Държавния архив има разказ в две страници на участвал военнослужещ, починал през 2010 година.
За да научи повече за българското участие в събитията от лятото на 1968 година, екипът на отдел „Най-нова история“ на РИМ се включва в международния проект "Годината, която промени всичко: Чехословакия и Европа през 1968", финансиран по европейска програма. Основната идея е да се проведат срещи с участвали в събитията бивши военнослужещи и хора, които по някакъв начин са били свидетели на станалото-студенти, работещи, туристи. Целта е техните истории да се запишат с видео и звук, така че впоследствие да бъдат включени в документален филм и да останат като архивни материали.
Водеща страна по проекта е университет в Братислава. РИМ е единственият музей, участващ в проекта. Партньори са още три университета във Виена, Загреб, Болоня, както и Институтът за национална памет в Естония, а също и три местни словашки организации. По време на проучването варненският екип ще набира информация не само за участници от морската столица, а от цялата страна. Данни за събитията ще си набави и от архивите във Велико Търново и София.
От музея споделят, че вече има хора, които се отзовават на призива да разкажат за това, от което са били част или на което са били свидетели по време на Пражката пролет. Някои се притесняват да говорят и не желаят да го правят официално. Досега екипът е потърсен от около 20 души, от които 4-5 са от Варна и са бивши военнослужещи.
1968 година е преломна в световен мащаб. Това в времето на виетнамската война, студентските протести в Мексико, убийствата на Робърт Кенеди и Мартин Лутър Кинг и ред други събития.