Той беше един от най-оригиналните и талантливи съвременни български белетристи. До последния си дъх се опитваше да разгадае тайните на българското слово, дълбаеше в безкрайните тунели на отечественото езиково пространство и чрез творбите си показваше и разгръщаше многобагровата палитра на българската изящна словесност, посочват от БАН.
Многократно в различни свои интервюта и беседи той заявяваше, че е писател, който цял живот се труди на „нивата на езика“. Затова и неговия основен инструмент е именно българският език.
Алек Попов се интересуваше много от развитието на нашия език, от неговото обогатяване и магичната му способност да изразява и изобразява конкретните пулсации на духа на времето. Творбите му доказваха по елегантен начин това и предизвикваха у четящия човек желание за размисъл, за диалог, а понякога и за полемика. Но нали тъкмо в полемиката и в спора се ражда истината?
Книгите на Алек Попов се радваха на завиден читателски интерес. Неслучайно някои от тях имаха редица преиздания, какъвто например е случаят със сатиричния му роман „Мисия Лондон“. Но нека тук добавим и други знакови негови белетристични творби като „Черната кутия“ , „Мисия Туран“, „Митология на прехода“, „Спътник на радикалния мислител“, „Телесни плевели“ и т.н.
В тях авторът демонстрираше умението си за дискретен психологически анализ на своите герои, таланта си да води живо и увлекателно повествованието, да владее фабулата и сюжета на разказа, новелата или романа. И преди всичко да постига впечатляващо иронично самоотстранение, кодирано не само в сюжета, но и в езиковата фактура на творбата.
Многократно в различни свои интервюта и беседи той заявяваше, че е писател, който цял живот се труди на „нивата на езика“. Затова и неговия основен инструмент е именно българският език.
Алек Попов се интересуваше много от развитието на нашия език, от неговото обогатяване и магичната му способност да изразява и изобразява конкретните пулсации на духа на времето. Творбите му доказваха по елегантен начин това и предизвикваха у четящия човек желание за размисъл, за диалог, а понякога и за полемика. Но нали тъкмо в полемиката и в спора се ражда истината?
Книгите на Алек Попов се радваха на завиден читателски интерес. Неслучайно някои от тях имаха редица преиздания, какъвто например е случаят със сатиричния му роман „Мисия Лондон“. Но нека тук добавим и други знакови негови белетристични творби като „Черната кутия“ , „Мисия Туран“, „Митология на прехода“, „Спътник на радикалния мислител“, „Телесни плевели“ и т.н.
В тях авторът демонстрираше умението си за дискретен психологически анализ на своите герои, таланта си да води живо и увлекателно повествованието, да владее фабулата и сюжета на разказа, новелата или романа. И преди всичко да постига впечатляващо иронично самоотстранение, кодирано не само в сюжета, но и в езиковата фактура на творбата.
Алек Попов е роден в София през 1966 г. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ” и българска филология в софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор е на романите: „Мисия Туран“, „Мисия Лондон“, „Черната Кутия“, „Сестри Палавееви в бурята на историята“, „Сестри Палавееви по пътя към новия свят“; на есеистичната книга „Спътник на радикалния мислител“, както и на редица сборници с разкази, сред които „Ниво за напреднали“, „Митология на Прехода“, „Телесни плевели“.
Романът „Мисия Лондон“ е преведен на 16 езика, а романът „Черната кутия“ – на 10. Разказите и есетата му са издавани на повечето европейски езици и са включени в множество международни антологии, сред които Best European Fiction 2011.
По романите и разказите на Алек Попов са създадени няколко филма, радиопиеси и пиеси. Той е съсценарист на филма „Мисия Лондон“. През 2015 г. Драматичен театър Пловдив поставя на сцената театралната адаптация по романа му „Сестри Палавееви в бурята на историята“.
Попов е носител на редица литературните отличия, сред които: наградата за нова българска проза „Хеликон“, националната награда за драматургия „Иван Радоев“, наградата „Елиас Канети“, „Цветето на Хеликон“ за най-продавана книга на 2007 и 2013 г., наградите „Четящия човек“ и „Чудомир“, наградата на британския П.Е.Н. център за преводна литература, наградата Pro-za-Balkan за принос към балканската литература и др. Алек Попов бе член-кореспондент на БАН в отдел творци на изкуството.
Поклон пред светлата му памет!