Българската клавирна надежда идва във Варна с първа награда от авторитетния международен конкурс „Бузони“. За пръв път заедно със Симфоничния оркестър на Варненската опера пианистът застава под палката на маестро Найден Тодоров.

Днес в морската столица се открива Международният музикален фестивал „Варненско лято“.

На 19 юли от 20:30 на сцената на Летния театър ще излезе Симфоничният оркестър на Държавна опера - Варна под палката на маестро Найден Тодоров. В програмата са Рапсодия "Вардар" от Панчо Владигеров, Симфония № 4 „Италианска” от Феликс Менделсон-Бартолди, и Концерт №1 на Рахманинов за пиано и оркестър. Солист в концерта ще бъде един от най-ярко заявилите своя талант млади български музиканти - Емануил Иванов, носител на първа награда от престижния клавирен конкурс „Бузони“ 2019 и „Млад музикант на годината“ 2019 на предаването „Алегро виваче“ на БНР.

Преди откриването на фестивала Емануил Иванов сподели очакванията си за отговорния концерт.

Идвате на „Варненско лято“ с впечатляваща колекция от награди. Какво Ви дадоха наградите от конкурсите „Казагранде“ и „Бузони“, които грабнахте през 2019?

Най-важното, което всички тези награди дават, например призът от конкурса „Бузони“, е една по-широка сцена, на която човек да се представи, една по-широка публика, с която да сподели своето изкуство. Въпреки това, аз смятам, че наградите не трябва да се превръщат в самоцел, в главен фокус на цялото занятие. Понякога е опасно човек да се втурва в такива мисли и смятам, че засега успявам да избегна това.

Може би наградите са привилегия на младостта?

Не знам, може би. Аз съм просто благодарен, че конкретно в случая с конкурсите, хората, които са били в качеството си на жури, са оценили моя труд по този начин. Благодарен съм на хората, които, например в случая с наградата „Млад музикант на годината“, са гласували за мен и това е единственото, което мога да кажа.

Всъщност „Варненско лято“ Ви среща с един също много награждаван артист - големия маестро Найден Тодоров. Това първата Ви среща ли е с него на сцената?

Това е първата ни творческа среща с него. Преди не съм свирил под неговото диригентство, така че с голямо нетърпение очаквам концерта, смятам че наистина ще се получи нещо много хубаво и много стойностно от тази колаборация.

Вие сте в прекрасната възраст, когато имате много първи неща. За пръв път сте с Варненската филхармония, а на „Варненско лято“ свирили ли сте досега?

За пръв път ще бъда с Варненската филхармония, да. А преди съм участвал на „Варненско лято“, ако не се лъжа през 2018. Беше в концерт с участници от майсторския клас на Людмил Ангелов и всъщност тогава беше първото ми идване във Варна, беше в Градската галерия.

Обикновено на откриването на „Варненско лято“ фестивалната публика е свикнала да приветства звезди. Вероятно

Вие сте от най-младите звезди, които ще откриват „Варненско лято“, как се чувствате?

Не знам какво да кажа. Пак трябва да отбележа, че съм просто благодарен за тази чест. Аз се старая по всякакъв начин да не се считам за звезда. Просто се опитвам да радвам хората с това, което имам като идеи за музиката, с изкуството като цяло и това е всичко. И много се радвам, че именно на откриването на „Варненско лято“ ще имам честта да покажа това.

Казвате идеи за музиката, а кои Ваши идеи искате да стигнат до нас като публика сега, в този момент точно, който е много особен за изкуството.

Аз съм като цяло твърдо убеден, че изкуството, например музикалното и всяко друго изкуство, съдържа в себе си послания. Независимо какви са те: хуманистични, философски, няма значение как сме ги определили. Винаги има някакви общочовешки послания, свързани с ценностите на човечеството, които по някакъв начин все се предават. Знам, че е музика и е доста абстрактно, защото все пак това е невербално изкуство, но именно затова то е толкова силно. Защото все пак ние работим с внушения и всичко се случва по някакви много неясни за самите нас способи, но в крайна сметка подсъзнателно успяваме да се свържем със слушателя и да му предадем тези послания, които са закодирани в музиката от композиторите.

На откриването на „Варненско лято“ ще ни предадете посланията на младия Рахманинов. Прекрасно е, че млад артист като Вас ще предаде идеите на Рахманинов, кажете ни как се готвите за този негов Първи концерт за пиано и оркестър.

Това е доста интересна творба и аз отдавна искам да я представя на сцена. Работата е там, че тя е написана в края на 19. век, в началото на деветдесетте години на 19. век, от Рахманинов като пиеса за изпит при завършването на Консерваторията. Мисля, че е бил на 18 или 19 години, когато я е писал. Работата е там, че около двадесетина или повече години по-късно той решава да преработи тази творба изцяло. Това се случва през 1917 и до такава степен променя някои неща, че според мен може да се разглежда като друг концерт в голямата си част. Но въпреки тази преработка Рахманинов успява да запази тази свежест на тематичния материал, която естествено е гарантирана от факта, че той е толкова млад, когато я създава, но я комбинира с една доста по-изпипана форма, по-удачна фактура. Така става, че едно може би малко незряло произведение, каквото е първата версия на въпросния Първи концерт, се превръща в шедьовър след тази редакция. Това е един особен случай на творба, която е едновременно младежка, но притежава и една опитност, една зрялост, след като бива преработена.



Разбира се, не мога да не Ви попитам за Вашите учители. Вие сте минали през много майсторски класове, но може би първо бихте искали да изброите няколко имена, които са с особена важност и тежест за Вас. След което веднага ще премина към следващия въпрос и за какво се готвите нататък? Някакъв мечтан концерт? Къде, кога, с кой диригент? Да завършим с поглед напред.

Разбира се. Работата е там, че аз съм минал през много опитни ръце, така да се каже. Още първата ми учителка, г-жа Галина Даскалова, която е завършила Академията Гнесини в Москва, положи основите на това, което съм аз като музикант сега. И след това е моят прекрасен учител проф. Атанас Куртев, с когото работихме няколко години, смятам, че при него израснах изключително много. Естествено, това са и моите сегашни учители в Кралската консерватория в Бирмингам - Паскал Немировски и Антъни Хюит. Не мога да не отбележа и името на маестро Людмил Ангелов като човек, който също ми е дал много. Аз съм участвал в не един негов майсторски клас и го считам за изключително важна фигура в моето развитие. Всички тези имена са дали толкова много за мен, че мога да им изкажа само благодарност. Оттук насетне, ако става въпрос за мечти, планове, за желания, се старая много да не мисля, да не се задълбочавам в мечти, защото в крайна сметка когато един човек е артист, когато се занимава с изкуство, най-главното е да работи за самоусъвършенстването си. От тази гледна точка съзнателно избягвам да мечтая, защото има толкова много неща, в които човек може да се изгуби, ако тръгне по този път, така че в момента съм се фокусирал изцяло върху това мое развитие. Да, избягвам да мечтая, работя.

По кои произведения в момента работите, какво да очакваме да впишете скоро във Вашия репертоар?

Ами ситуацията, в която се оказахме заради коронавирусната пандемия, даде на нас, музикантите, доста свободно време, в което да обърнем внимание на себе си и на обогатяването на репертоара. Аз се фокусирах върху много произведения от различни стилове, например доста време работя именно върху Рахманинов, не само върху първия, но и другите му концерти за пиано и оркестър. Това е един проект, който е дългосрочен, но може да се каже, че съм започнал работа по него. Също така подготвям и две солови програми за следващия сезон с немска и руска музика. Работя и по доста произведения, които малко хора знаят. Аз много се интересувам от именно този репертоар, който не е познат и който е някакси недооценен и особено сега се старая да запознавам и разнообразявам репертоара си с такива произведения. Разбира се, работя и по български произведения.

ЕМАНУИЛ ИВАНОВ (роден през 1998) е носител на Втора награда от международния конкурс „Казагранде“ (Терни, Италия, 2019), а няколко месеца по-късно печели Първа награда на конкурса „Феручо Бузони“ (Болцано, Италия, 2019). Носител e на награди и от конкурсите „Скрябин-Рахманинов”, „Лист-Барток”, „Млади виртуози”, „Дину Липати”.

В музикалната си подготовка работи активно под ръководството на проф. д-р Атанас Куртев от 2013. В момента Емануил Иванов продължава обучението си като студент на Паскал Немировски и Антъни Хюит в Кралската консерватория в Бирмингам, Великобритания.

Участва в майсторски класове на Людмил Ангелов, Евгени Божанов, Дмитрий Башкиров, Владимир Овчинников, Мишел Беров, Дмитрий Алексеев, Анджей Яшински, Павел Егоров.

През март 2017 дебютира на сцената на зала „България” като солист на Симфоничния оркестър на „Класик ФМ” Радио под диригентството на Григор Паликаров. Свири с оркестър „Хайдн“ на Болцано и Тренто, Симфоничния оркестър на Абруцо, Симфоничния оркестър на Българското национално радио, Симфоничния оркестър Пазарджик и др. Изнася рецитали в България, Франция, Германия, Полша, Великобритания, Италия.

Пълната програма на ММФ „Варненско лято“ 2020 може да проследите на сайта на фестивала: varnasummerfest.org