Акварелите на Александър Капричев, създадени във Великобритания в периода 1999-2005 г., са показвани в няколко изложби досега: в Галерия 8, Варна 2011, 2016 г.; Галерия “София” БКИ, Лондон, 2013; Галерия “Академия”, София, 2014 г.; Галерия a[cube] contemporary, София, 2017; Галерия „Финес“, София, 2018, ГХГ “Борис Георгиев“, Варна, 2018 г., и в съпътстващата изложба от Международното триенале „Духът на акварела“, Варна 2019, в Галерия „Тереза Зиковска“.
Изкуствоведът Пламена Рачева и директор на ГХГ – Варна представя неговите акварели:
„Абстрактните акварели на Александър Капричев са изградени върху алюзията или впечатлението от преживяното време и времето в развитие (по думите на художника). Пространството е структурирано в съзвучие с чисто духовните му параметри. Художникът, ловец на преживяванията си, улавя въображаемите си визии в хармонията между цвят, линия и пространствена ажурна геометрия на формите. В сериите акварели той изразява сложни емоционални медитативни състояния. На места се забелязват езотерични препратки, които показват характерните за културата на автора задълбочени познания върху семиотиката на формите, цветовата символика и модернизма от последните десетилетия на XX век.
Oт друга страна, акварелите, оставени без названия от художника, са изпълнени с лекотата на свободната импровизация, напомняща за класическа музика, джаз и поезия – области в изкуството, на които художникът бе добър познавач и почитател.
Различните формати внасят допълнително разнообразие и различен ритъм на възприятие. Пред някои се спираме, за да ги съзерцаваме дълго, други ни въздействат мигновено, но всички те визуализират пулсациите на интимно общочовешки валидното преживяване на артиста.
Изобразителното поле на абстракциите му е наситено с очарованието на ръкотворност и осмисленост. Там, около буквените инициали на подписа му ‚АКапри‘, изплува цветната аура на светлини, сенки и отражения, и така абстрактният свят става себеназован и личен, негов, авторски.
По-динамичните композиции закодират експресията и вътрешния ритъм на емоцията в рисунка и цвят. Те всички са ценни, защото в тях Сашо Капричев съхранява основните черти на тази толкова тънка като умение техника, в която чувството за колорит и майсторската ръка са винаги необходими, за да се постигне цялостен поетичен образ на естетическото внушение. Линиите на четката се движат по вибриращата мокра повърхност на акварелните разливи, върху меката хартия, и ни оставят да ги допълваме със собственото си въображение.
Така, в света на всеки от неговите акварели, докато ги съзерцаваме, сме заедно, ние зрителите и художникът, сред абстракцията, която ни въздейства с неспокойна мисъл, чувственост и овладяно вдъхновение.“