Събития

1130 г. — Инокентий II е провъзгласен за римски папа.

1779 г. — Джеймс Кук е убит от туземците на остров Хаваи.

1807 г. — При пожар на английския кораб "Аякс" загиват 300 души.

1848 г. — Съгласно сключения мирен договор Мексико отстъпва Тексас на САЩ.

1876 г. — Електроинженерът Илайша Грей и изобретателят Александър Бел едновременно подават патент за телефона, с което започва спор, кой първи е изобретил устройството.

1901 г. — Крал Едуард VII открива първия си парламент.

1912 г. — Аризона става 48-ят американски щат.

1915 г. — При Атентата в Градското казино в София загиват четирима души, а осем са ранени.

1918 г. — Съветският съюз въвежда Григорианския календар (на 1 февруари съобразно Юлианския календар).

1921 г. — В София е учреден Съюза на артистите в България.

1922 г. — Публикуван е романът Одисей Джеймс Джойс.

1937 г. — Селскостопанските задруги в България учредяват Общ съюз на българските земеделци.

1942 г. — Япония започва Явайската операция от Втората световна война.

1949 г. — Кнесета (израелският парламент) е свикан за първи път.

1950 г. — СССР и Китайската народна република сключват 30-годишен договор в Москва

1951 г. — Бен Гурион разпуска парламента след поражението си в Кнесета.

1952 г. — В столицата на Норвегия — Осло се откриват Зимни олимпийски игри 1952.

1967 г. — В Мексико сити е подписан "Договорът от Тлателолко" за неразпространение на ядреното оръжие в региона на Карибско море и Латинска Америка.

1989 г. — Иранският лидер Рухолах Хомейни призовава мюсюлманите по света да убият автора на Сатанински строфи Салман Рушди.

1989 г. — В околоземна орбита е изведен първият от 24-те изкуствени спътника на Глобалната система за позициониране.

1992 г. — Българското консулство в Киев е издигнато в ранг посолство.

1994 г. — Членство на България в НАТО: Президентът Жельо Желев подписва в Брюксел договора за присъединяване на България към инициативата на НАТО Партньорство за мир.

1994 г. — Осъденият на смърт руски сериен убиец Андрей Чикатило е екзекутиран чрез разстрел.

2001 г. — Собственикът на националната авиокомпания Балкан Зееви Груп спира полетите ѝ.

2005 г. — Бившият министър-председател на Ливан, настоящ милиардер и бизнес магнат Рафик Харири е убит при бомбен атентат в Бейрут.

Родени

1368 г. — Сигизмунд Люксембургски, император на Свещената Римска империя († 1437 г.)

1404 г. — Леон Батиста Алберти, италиански архитект († 1472 г.)

1483 г. — Захиредин Бабур, индийски владетел († 1530 г.)

1557 г. — Матиас, император на Свещената Римска империя († 1619 г.)

1602 г. — Франческо Кавали, италиански композитор († 1676 г.)

1719 г. — Кристофър Шолс, американски изобретател († 1890 г.)

1813 г. — Александър Даргомижски, руски композитор († 1869 г.)

1824 г. — Владимир Черкаски, руски княз († 1878 г.)

1840 г. — Иван Доспевски, български иконописец († 1889 г.)

1847 г. — Сава Кършовски, български революционер и юрист († 1913 г.)

1850 г. — Кейго Кийоура, министър-председател на Япония († 1942 г.)

1855 г. — Всеволод Гаршин, руски писател († 1888 г.)

1869 г. — Чарлз Уилсън, шотландски физик, Нобелов лауреат († 1959 г.)

1877 г. — Едмунд Ландау, немски математик († 1938 г.)

1887 г. — Александър Оббов, български политик († 1975 г.)

1890 г. — Тодор Павлов, български философ († 1977 г.)

1895 г. — Макс Хоркхаймер, философ († 1973 г.)

1896 г. — Георги Шейтанов, български анархист († 1925 г.)

1898 г. — Фриц Цвики, американски физик († 1974 г.)

1899 г. — Раденко Видински, български политик († 1974 г.)

1902 г. — Александър Абуш, немски писател († 1982 г.)

1910 г. — Тинка Краева, българска актриса († 1970 г.)

1911 г. — Асен Дацев, български физик († 1994 г.)

1916 г. — Масаки Кобаяши, японски режисьор († 1996 г.)

1928 г. — Иван Славов, български философ († 2012 г.)

1928 г. — Йоаким Хербут, скопски католически епископ († 2005 г.)

1928 г. — Трифон Джонев, български актьор

1929 г. — Александър Христов, български журналист († 2005 г.)

1930 г. — Георги Анастасов, български художник

1932 г. — Александер Клуге, немски писател

1940 г. — Иван Тенев, български политик

1943 г. — Янко Миладинов, български композитор

1944 г. — Алън Паркър, британски режисьор

1944 г. — Рони Петерсон, шведски пилот от Формула 1 († 1978 г.)

1945 г. — Ханс Адам II, княз на Лихтенщайн

1950 г. — Любомир Халачев, български актьор

1951 г. — Георги Жеков, български футболист

1951 г. — Кевин Кийгън, английски треньор

1953 г. — Ханс Кранкъл, австрийски футболист

1959 г. — Рене Флеминг, американска певица

1960 г. — Свами Ниранджанананда, индийски гуру

1963 г. — Мохниш Бел, индийски актьор

1967 г. — Мануела Малеева, българска тенисистка

1967 г. — Стелиос Хаджи-Йоану, британски предприемач

1968 г. — Скот Шарп, американски автомобилен пилот

1968 г. — Славчо Атанасов, български политик

1968 г. — Стефан Ботев, български щангист

1970 г. — Наталия Симеонова, телевизионна водеща

1976 г. — Айлин Аслъм, турска певица

1985 г. — Филип Сендерос, швейцарски футболист

1986 г. — Тифани Торнтън, американска певица